Поставяне на зъбни импланти

Зъбни импланти

Хората рано или късно през своя живот стигат до момент, в който са загубили един или няколко зъба. Решаването на този проблем може да се осъществи по няколко начина:

1. Чрез мост – в този случай, недостатък е, че трябва да се изпиляват съседнитеимпланти здрави зъби;

2. Чрез частични или тотални протези- недостатък е, че са подвижни;

3. Чрез поставянето на зъбен имплант – в повечето случаи това е най-добрият и оптимален вариант за лечение на липсващ зъб. Преимуществата са, че не се изпиляват съседните естествени зъби, а също така предпазват и от загуба на кост (което се наблюдава в предходните два случая).

Зъбните импланти се изработват от Тi (титан) – това е биоинертен материал (метал) с много добри механични качества. Има модул на еластичност по-близка до тази на костта в сравнение с други материали.

Вече се изработват и импланти от Zr (цирконий). Този материал има цвят като естествените зъби. Циркониевите импланти е препоръчително да се използват в случаите, при които естетиката е водеща.

Зъбният имплант е единственият вариант за заместване на липсващия зъб както по отношение на коронката, така и по отношение на корена. Имлпантът действа като естествен зъбен корен, който прехвърля дъвкателните сили и запазва костта здрава.

След като сте обсъдили всички възможни варианти за лечение с Вашия имплантолог и сте избрали точно този метод на възстановяване, следва планирането и поставянето на имплантите.

Преди операцията трябва да се направи компютърна томография (СТ) и панорамна снимка. СТ позволява да се определи разстоянието на импланта до съседни анатомични структури като sinus maxillaris, canalis mandibularis, canalis mentalis и др. 3D изследването позволява прецизно планиране на лечение при сложни клинични случаи. Костната плътност се изчислява през срезове от 1 mm. Определянето на костната плътност в различните участъци на рентгенографския образ осигурява определяне на най-доброто местоположение на зъбните импланти (посока, дълбочина и др.).

След задълбочен клиничен анализ, денталният лекар избира най-добрата имплантологична система за Вас и преценя размера на имплантите, които ще се поставят във Вашия конкретен случай.

Съществуват много и най-различни имплантатни системи. Най-добри до момента са двучастовите винтови импланти. Нашата клиника работи с различни системи (с немски, швейцарски и южнокорейски произход), които са сертифицирани и отговарят на международните стандарти ISO.

Оперативната интервенция започва с поставянето на локална анестезия (пациентът е в пълно съзнание) и се извършва поставянето на един или няколко импланта. Продължителността на процедурата зависи от броя на поставените импланти и сложността на конкретния случай. Стандартно операцията продължава от 30 min до 1 h (за 1 имплант).

След поставянето на имплантите се слагат покривни винтове. Прави се контролна панорамна снимка.

Три до шест месеца по-късно е следващият етап от лечението – разкриване на зъбния имплант. Премахва се покривният винт и се поставя гингивооформител. Седем-десет дена по-късно той се сваля, поставя се специален трансферен щифт и се взема отпечатък с индивидуална лъжица. След вземането на отпечатъка, той се изпраща в зъботехническата лаборатория, а имплантът се затваря с гингивооформителя.

След като протезната конструкция е готова, се поставя абатмънт върху зъбния имплант и се пристъпва към ажустирането и циментирането на конструкцията.

Не е препоръчително поставянето на зъбни импланти при пациенти под 18 годишна възраст, тъй като не е завършен костния растеж на лицевите кости. Няма ограничения в горната възрастова граница. Контраиндикации за поставянето на зъбни импланти са определени системни заболявания.

Всеки пациент трябва да знае , че поставянето на зъбни импланти е безболезнена процедура, защото се извършва под упойка. На пациента се дават инструкции и указание как грижливо да почиства зъбните импланти и да спазва стриктна орална хигиена, защото успеваемостта на процедурата зависи изключително много и от личната отговорност на пациента. Правят се контролни профилактични прегледи през определен период от време.

 Методи на имплантиране

1. Имедиатно имплантиране – зъбният имплант се поставя в костта веднага след екстракцията на зъба. Има възможност за ранно натоварване на зъбния имплант, защото веднага след поставянето му се изработва протезната конструкция (до 3 дни).

• Предмиства:

– Съкратен период на лечението

– Възможно е веднага след имплантирането да се постави коронката върху зъбния имплант

В Този случай след поставянето на зъбния имплант, той се натоварва имедиатно, защото веднага след поставянето му се изработва протезната конструкция.

Предимства на имедиатното натоварване:

-съкратен период на лечението;

-избягват се междинните протетични и хирургични процедури;

-веднага след имплантирането се поставя короната върху зъбния имплант( не се изчаква период от 3 или повече месеца).

В повечето случаи отпечатъците се вземат веднага след поставянето на имплантите. Отпечатъчните кепета се завинтват или затапват. Взема се отпечатък и той се изпраща в зъботехническата лаборатория.

Базални Импланти

Базалните импланти са изработени от биосъвместима титаниева сплав. Те са едночастови (имплант и абатмънт са монолитно свързани). Какво означава „базален имплант”? Терминът произхожда от факта, че този вид импланти се позиционират (закотвят) в кортикалните области на горната и/или долната челюсти. Тези кортикални зони са стабилни и по-устойчиви на резорбция.

Костта се състои от вътрешна спонгиозна (гъбеста) кост, която е покрита с плътен костен слой (кортикалис). Всеки базален имплант се поставя на поне две места в кортикалиса (бикортикално). Кортикалисът, използван за закотвянето на базалните импланти, е високо минерализиран и с висока степен на регенерация. Това гарантира интеграцията на зъбните импланти и позволява имедиатното им натоварване. Базалните импланти имат огъваща се зона под абатмънта, която позволява да се съобрази успоредността с поставените други  зъбни импланти.

ПРЕДИМСТА НА БАЗАЛНИТЕ ИМПЛАНТИ:

  1. Задължително е имедиатното натоварване на импланта и поставяне на протезната конструкция до 3 дни след зъбната имплантация (това се дължи на бикортикалната опора и шинирането с протеза).
  2. Натоварването на базалните импланти е имедиатно и се избягват междинните протетични стъпки.
  3. Избягват се процедури като костна аугментация и синус лифтинг, които са свързани с допълнителни финансови разходи за пациента.
  4. Хирургичната интервенция е само една. Това спестява разходи и време.
  5. Базалните импланти са подходящи при пациенти с пародонтални проблеми и пушачи.
  6. Подходящи са при пацииенти с „недостатъчно” кост (умерена до тежка атрофия на костта).

 ПОСТАВЯНЕ НА БАЗАЛНИТЕ ЗЪБНИ ИМПЛАНТИ

Трябва да се направи рентгенография. Прави се анализ и се изготвя план за лечение, който се обсъжда с пациента.

Процедурата по поставянето на зъбните импланти се предхожда от поставянето на местна (локална) анестезия. Подлежащите на екстракция зъби се изваждат (ако това се включва в лечебния план) и следва поставянето на самите базални импланти. Накрая се взема отпечатък за зъботехническата лаборатория. До 3-тия ден след операцията, протезната конструкция трябва да е вече фиксирана в устната кухина и пациентът може да натоварва зъбните импланти. След операцията се правят рутинни контролни прегледи и панорамни снимки ( на около 6 месеца).

Имплантите, използвани за имедиатно натоварване биват латерални и винтови базални импланти. Те имат тънки и полирани вертикални части за проникване през лигавицата и използват области на закотвяне, които са стабилни на костна резорбция. Базалните импланти могат да се използват както за единични зъбни възстановявания, така и когато е необходимо три или повече импланти да се шинират в сегмент или цял мост.

Положителните страни на имедиатното натоварване са, че пациентът може веднага да се върне към нормална дъвкателна функция при стриктно спазване на хирургичния и протетичния протокол. Процедурите при базалната имплантология да предвидими и достъпни. Може да се прилага при голям брой пациенти, включителни пушачи, медицински компрометирани пациенти, пациенти със сериозни пародонтални увреждания.

2. Късно имплантиране:

а) Едноетапно – прилага се в случаите, когато се поставят зъбни импланти в предварително обеззъбени участъци. Веднага се поставя сулкусформер. Протезирането може да се осъществи няколко дена след интервенцията или да се изчака период от 3-6 месеца(по преценка на имплантолога).

* Предимства:

– Лека оперативна интервенция , която се понася добре от пациетите (без травма, безкръвно и безболезнено; по-травматична е дори една екстракция на зъб);

Б) Двуетапно – Най-често използваният метод в имплантологията. В този случай се отпрепарира ламбо, поставят се зъбните импланти и ламбото се зашива. Изчакват се три до шест месеца и следващият етап включва разкриване на зъбните импланти и поставяне на абатмънта.

* Предимства – Този метод позволява много точно позициониране на зъбните импланти.

Синус лифтинг

При вертикален недостиг на кост в дисталните участъци на горната челюст поставянето на зъбни импланти се предшества или провежда едновременно с повдигането на синусния под.

Според достъпа синус лифтингът бива:

1. Синус лифтинг с латерален достъп (открит синус лифт) – при него се поставя локална анестезия и се отпрепарира мукопериостално ламбо. След осигурения достъп до латералната стена на синуса, с помощта на костен борер и при постоянно охлаждане с физиологичен р-р се отстранява част от костта. През цялото време се внимава да се запази целостта на синусната лигавица. Тя се повдига във вертикална посока със специална апаратура и инструментариум. След това се нанася костозаместващ материал и мембрана. В края на процедурата ламбото се зашива.

Зъбната имплантация може да се осъществи по два начина:

– По време на самата операция (едноетапно)

– Отложено поставяне на имплантите

2. Синус лифтинг с крестален достъп (закрит синус лифт) – Извършва се под локална анестезия през костната алвеола. Методът е едноетапен. След като се достигне до пода на синуса се извършва трепанация на костта, а след това се повдига синусния под. Методът е по-атравматичен в сравнение с открития синус лифтинг. Възможно е да се наложи поставянето на костозаместващо вещество. Недостатък на този метод е, че има ограничено повдигане на синусната лигавица. В случаи, при които е наложително по-голямо повдигане на лигавицата, се извършва синус лифтинг с латерален достъп.

Протезиране върху зъбни импланти

Протезирането върху зъбни импланти е също толкова отговорна процедура, колкото и самото поставяне на зъбни импланти.

1. Протезиране върху зъбни импланти при часично обеззъбяване – чрез изграждане на мост или единична корона;

*при липсващ единичен зъб – поставя се единична коронка върху надстройката на зъбния имплант;

*протезиране върху няколко импланта – изисква определен период на остеоинтеграция (изчаква се три месеца за долна челюст и от три до шест месеца за горна челюст). Елементите на протезната конструкция е добре да бъдат в блок (блок-коронки), чрез което се постига шиниращ ефект на цялата конструкция.

*при липсващи някоко зъба – възможно е поставянето на зъбни импланти, които да бъдат мостоносители и върху тях се поставя мостова конструкция.

*протезиране върху зъбни импланти и естествени зъби – в този случай като мостоносители се включват както зъбните импланти, така и естествените зъби. Пристъпва се към този вид протезиране по преценка на протезиста (той оценява състоянието на естествените зъби, колко надеждни ще са те след време и какви проблеми могат да възникнат след това). В повечето случаи този вариант се избягва.

2. Протезиране върху зъбни импланти при цялостно обеззъбяване:

Съществуват три метода за закрепване на протезните конструкции върху зъбни импланти:

*Протези със ставно задържане – те се закрепят здраво върху два или четири зъбни импланта чрез специални приспособления в протезата.

– Предимство е, че протезата е здраво закрепена върху зъбните импланти и може да бъде сваляна всеки ден, за да се почиства.

*Протези , които се закрепват върху надимплантатни траверси – имат гредички, които прикрепват протезата към надстройката, свързана с импланта

– Предимство е, че протезата е стабилна и може да се сваля ежедневно, за да се почиства.

*Протези-фиксирани коронки и мостове – поставят се шест или повече зъбни импланта и изкуствените зъби се прикрепват здраво към имплантите чрез циментиране. Този тип фиксирани корони и мостове не могат да бъдат сваляни.

– Преимущество е, че най-много се доближава до естествените зъби.

Предимства при протезите на основата на зъбни импланти:

-няма промяна в говора както при обикновените протези

-можете да захапвате и дъвчете естествено

-местенето и плъзгането вече не съществуват

-имате подобрено самочувствие

Естетика в имплантологията

Керамика върху импланти-фиксирани възстановявания от циркониев диоксид

От естетична гледна точка, голям интерес представляват въведените наскоро абатмънти от циркониев диоксид. Този материал е изключително биосъвместим и осигурява стабилността на периимплантатните тъкани.

За изработването на тези керамични абатмънти е необходима специална CAD-CAM технология. Предлагат се също така и фабрично изработени, единични и индивидуално модифициращи се скелети от циркониев диоксид. Тези надстройки се прилагат както във фронталната област, така и в областта на страничните зъби.

Надстройките могат да се дооформят с керамика, напр. от литиев дисиликат (IPS e.max). Препоръчително е фронталните структури да се покрият чрез послойна техника (IPS e.max Ceram), а дисталните скелети да се пресоват с IPS e.max ZirPress, за постигане на по-голяма механична здравина. Използването на керамични надстройки, основно в комбинация с изцяло керамични възстановявания, има възможност да доведе до високо естетично и биосъвместимо възстановяване, което е изключително важно за фронталната област.